Африкански кошер

От 2004 г. се занимавам с пчеларство в европейски (Дадан-Блат) кошери. Поради липса на центрофуга , а и поради нежелание за такава, изстисквам меда на ръка. С увеличението на кошерите  обаче се увеличи и работата по изстискването. Така реших да си направя преса.

Търсейки модел за преса  в интернет, попаднах на африканския кошер. Известен още като Tоp Bar Hive (кошер с горна рамка). Бях приятно изненадан , че съществува кошер , който има предимството да се развива сам  и в същото време да е удобен за преглед и вземане на мед.

Какво представлява?

Хоризонтален кошер. Състои се от:

• кутия с трапецовиден профил (няма стандарт за размерите),
• горни рамки (на тях се залага ивица от восък в средата или дървени летвички, за да почнат пчелите да градят по рамките),
• капак

Няма нужда от восъчни основи, тел  и  поставящите ги шпорчета. Останалите страни от рамките също не са необходими – пчелите градят восъка по формата на кошера , а наклона ги кара да лепят по-малко към стените.

Инвентара също е по-малко: пушилка, було, рамкоповдигач, нож, стойка за рамките. За вадене на меда не може да се ползва центрофуга – изстисква се на ръка (с преса) или се съхранва с восъка.

Ето няколко схеми за изработка:

PDF-и с инструкция за сглобяване ( размерите са в инчове).

PDF 1 и PDF 2

Може да се изгради от слама:

……..

……или бидон:

Всичко е въпрос на избор …и естетика 🙂

Ето и моя опит с африканския кошер:

Използвах дъски от душеме.  Дъските пасват добре, понеже си имат фабрични жлебовете. Наредих 4 дъски с дължина 90см  една върху друга. Височината дойде 34см. Това са лицето и гърба на кошера.

За страничните стени също ползвах душеме. Очертах трапеца и прикачих предната и задната стени. Дълбочината дойде около 31см.

Важно е при африканския кошер наклона на стените да отива към 120^o , за да лепят колкото е възможно по-малко восък по тях.

Ето го в сглобен вид. Размера горе вътрешно е 46см . Долу вътрешно 20.

Получи се ъгъл по-малък от нужния. Може би за това имаше доста налепен восък по стените. За да се получи нужния ъгъл горната част трябва да се изнесе на 50см, а долната да се свие на 16-17см.

Рамките са с височина 2см. Широчината им е 3,5 см.

(В повечето схеми се дава широчина 3,2см. В един сайт бе обяснено, че това важи за африкансата пчела, а за италианската пчела, широчината трябва да бъде 3,5. Приех, че под италианска се има предвид европейска. Като  сметнах размера на Дадан-Блат и броя на рамките се получи по 3,75см на рамка. Така че придържането към 3,6-3,7см няма да  е лошо.)

Восъка го прикачих, като изрязах тънки ивици от восъчни основи и ги понамачках към центъра на рамката.

Първоначално се опитах да прикача восъчните изрезки с парченца восък, но от тежеста на роя голяма част падна на дъното. Имах и малко изградени пити та и тях ги сложих за улеснение на пчелите. Така изглеждаше отвътре преди да го заселя.

Това е 23-тия ден от заселването. Вижда се, че питите следват наклона на стената. Идеята на  наклона е те да го възприемат за дъно. Пчелите не лепят по дъното.

Ето го на 64-тия ден. Долу в ляво е средната дупка за влизане – половината са го запълнили.

Ето как изглежда отвън без покрива. Събра 25 рамки (и остана около 1 см без рамка). Рамките са наполовина отгоре, за да могат да се вадят по-лесно.

Това е една от вече изградените пити. Пълна е с мед, прашец и пило. В ляво се вижда, че липсва парче восък, който остана залепен към стената.

С така извадената пита трябва много да се внимава. Восъка е много крехък, а напълнена с мед пита тежи доста. Всяко хоризонтално накланяне може да доведе до разкъсване на восъка в близост до рамката. Аз я извадих привечер заради високата температура през деня, която размеква много силно восъка. Препоръчвам използване на стойката за рамки.

Капака не съм го снимал. Подобен е на капаците на стандартните кошери, но съобразен с размерите на този. В капака пространството го запълних със сено (за топлинна изолация) и затворих с плат. Плата ляга директно върху рамките.

Африканския кошер е много лесен за обслужване. Отпада голямо перо от бюджета за восъчни основи. Пчелите си изграждат всичко сами. Всички отваряния на кошера ми носеха радост от самостоятелното развитие на семейството.

Градина в автогуми

Бърз и лесен начин за създаване на повдигнати лехи. Гумата се поставя легнала и горната и страна се изрязва. Запълва се с почва и това е всичко.

С малко фантазия и боя може даже да се превърнат в красиви саксии за цветя…

Зеленчукова градина:

За една гума – един домат или три чушки. За краставици се нареждат няколко гуми и се поставя допълнително пергола.

Понтонна градина

За създаваневто на хубава градина е нужен стабилен водоизточник. За целта хората преграждат реки, дълбаят кладенци и прекарват километри водопроводи.

От известно време си мисля дали ще се получи обратното – да се прекара земя върху водата?

Идеята ми е следната: стабилна основа (например старо пале) на която се заковава  дъсчен борд висок около  20  см. Закрепват се шишета от бира и безалкохолни- това ще е понтона, който ще държи получената саксия да не потъва. Преди да се запълни с компост саксията , се поставят въжета или стари парцали навити като въжета- това ще е поливната система. По въженцата водата ще се качва по капилярен път към почвата и корените на насажденията.

Въжето и парцала ще трябва да се сменят периодично поради изгниване. Това е свързано с преместването на цялата почва от саксията. Ако трябва да се избегне този вариант е възможно да се ползват отново шишета вместо въже. Шишетата са с изрязано дъно и се поставят вертикално, обърнати надолу с тапите, подобно на саксии и потъват  във водата. По цялата височина се надупчват и запълват с почва. Водата пак ще се качва  по капилярен път, но през почвата. Заради отнетото място от  шишетата за понтон- те ще трябва да се наредят в два реда.

При този вариант на едно пале могат да се насадят например 6 домата. 2 по ширина и 3 по дължина. Палетата могат да бъдат и повече, навързани по дължина. Разположението им в този случай ще е добре да е север-юг за да не засенчва южния ред северния. Палетата ще е удобно да са в плитки места с около 50  см  , за да не се налага използването на лодки.

Това е още един вариант на понтонна градина , но в този случай се използват автомобилни гуми вместо палета.

Няколко гуми прикачени последователно се запълват с шишета – това е понтона.  За капилярно напояване се използват отново шишета или въже. Върху гумите  се постая по още една гума – това е саксията.

Ако се садят растения на които са им нужни подпори, те могат да се сложат предварително.

Има ли смисъл от цялото бъхтане?

Голямата водна площ е добър акумулатор на слънчева топлина. Нагрятата вода създава микроклимат, в който сезона за растенията се увеличава. По този начин те ще бъдат предпазени от късните пролетни и ранните есенни слани.

Първоначалния вложен труд ще е доста , но ще се върне бързо- отпада  поливането, плевенето е за много малка площ, а и нови семена няма да има от къде да дойдат. След насаждането на растенията , най-трудно ще бъде брането (стига да не се използва някой воден басеин популярен сред рибарите).