За създаваневто на хубава градина е нужен стабилен водоизточник. За целта хората преграждат реки, дълбаят кладенци и прекарват километри водопроводи.
От известно време си мисля дали ще се получи обратното – да се прекара земя върху водата?
Идеята ми е следната: стабилна основа (например старо пале) на която се заковава дъсчен борд висок около 20 см. Закрепват се шишета от бира и безалкохолни- това ще е понтона, който ще държи получената саксия да не потъва. Преди да се запълни с компост саксията , се поставят въжета или стари парцали навити като въжета- това ще е поливната система. По въженцата водата ще се качва по капилярен път към почвата и корените на насажденията.
Въжето и парцала ще трябва да се сменят периодично поради изгниване. Това е свързано с преместването на цялата почва от саксията. Ако трябва да се избегне този вариант е възможно да се ползват отново шишета вместо въже. Шишетата са с изрязано дъно и се поставят вертикално, обърнати надолу с тапите, подобно на саксии и потъват във водата. По цялата височина се надупчват и запълват с почва. Водата пак ще се качва по капилярен път, но през почвата. Заради отнетото място от шишетата за понтон- те ще трябва да се наредят в два реда.
При този вариант на едно пале могат да се насадят например 6 домата. 2 по ширина и 3 по дължина. Палетата могат да бъдат и повече, навързани по дължина. Разположението им в този случай ще е добре да е север-юг за да не засенчва южния ред северния. Палетата ще е удобно да са в плитки места с около 50 см , за да не се налага използването на лодки.
Това е още един вариант на понтонна градина , но в този случай се използват автомобилни гуми вместо палета.
Няколко гуми прикачени последователно се запълват с шишета – това е понтона. За капилярно напояване се използват отново шишета или въже. Върху гумите се постая по още една гума – това е саксията.
Ако се садят растения на които са им нужни подпори, те могат да се сложат предварително.
Има ли смисъл от цялото бъхтане?
Голямата водна площ е добър акумулатор на слънчева топлина. Нагрятата вода създава микроклимат, в който сезона за растенията се увеличава. По този начин те ще бъдат предпазени от късните пролетни и ранните есенни слани.
Първоначалния вложен труд ще е доста , но ще се върне бързо- отпада поливането, плевенето е за много малка площ, а и нови семена няма да има от къде да дойдат. След насаждането на растенията , най-трудно ще бъде брането (стига да не се използва някой воден басеин популярен сред рибарите).