Домашна биогазова система

Leave a comment

Няколко примера за малки домашни ферментатора за биогаз.

Ферментатор с подвижен газосъхранител:

Ферментатор с автомобилна гума като газосъхранител:

Уголемена система от няколко присъединени варела:

Инструкции за моделите.

______________________________________________________________

Модели в серийно производство:

_____________________________________________________________

Мини система:

Биогаз

Leave a comment

Биогаз се добива преди всичко от селскостопански и битови органични отпадъци – от обработването на нивите и парковете (слама, царевични и картофени стебла и др.), също и от животинския тор.
Тези природни отпадъчни продукти се събират в инсталации за преработване без достъп на въздух и се преработват във
висококачествен Биогаз.
Крайния продукт от тези инсталации е градински тор и биогаз.
Слънчевата енергия, която постоянно поникващите зелени растения акумулират, се превръща в едно екологично чисто гориво, чието качество отговаря на това на природният газ. При това емисиите от въглероден двуокис (CO
2), които се получават при изгаряне на биогаз отново се поглъщат от растящите зелени растения чрез процеса фотосинтеза. Чрез този биологичен цикъл може да се понижат емисиите от CO2 до към 95 %.
Биогазът не е точно природен газ. Плътността се колебае според произхода и технологията. Той съдържа: 55-70 % метан(
СН4), 28-43% 2, а също също така и в малки количества азот , сероводород и др.

В 1 кг. органична маса се съдържа средно 0,18 кг. метан, 0,32 кг. CO2, 0,2 кг. вода и 0,3 кг. неразложими остатъци .

Разложението на органичните отпадъци се дължи на определен тип бактерии, като съществено влияние върху развитието им оказва обкръжаващата среда. Количеството на получаваният газ силно зависи от температурата, колкото по-топло толкова по-бързо ферментира сместа. Изисква се също така да се поддържа висока влажност на сместа (90-94% вода).Не трябва да има вещества, които да пречат на бактериите (химикали, антибиотици). Поради нехомогенноста на сместа бактериите действат различно в различните пластове поради което сместа трябва да се разбърква по няколко пъти на ден. Това може да стане с различни механични, хидравлични и пневматични системи.

Съоръжения за получаване на биогаз

Това могат да бъдат пригодени цистерни или бидони както и изкопани в земята и иззидани ферментатори.

На фиг.1 е показана схема на установка за биогаз с подвижен съхранител за газта


1 – Резервоар за зареждане

2 – Цистерна за органични отпадъци

3 – Подвижен съхранител

4 – Изходен клапан за газ

5 – Ниво на сместа

6 – Изходна яма за торта

7 – Водач за подвижния съхранител

През резервоара 1 се сипва сместа от органични отпадъци, която през тръба навлиза в цистерната 2. Започва безкислородната ферментация и образуването на биогаз. Съхранителя 3 започва да се пълни и постепенно започва да се издига над нивото на земята. Не е нужно съхранителя да се уплътнява към стените на цистерната. Той събира колкото му е обема, а останалия газ отлита в атмосферата. С клапана 4 се пуска газ към захранвания консуматор (ДВГ, котлон, печка и др.). От ямата 7 събрания тор е готов за обогатяване на градината.

Показаната на фиг. 2 схема е опростен вариант на предната. Тя няма съхранител за газ и е почти цялата вградена в земята.

1 – Резервоар за зареждане

2 – Цистерна за органични отпадъци

3 – Изходен клапан за газ

4 – Изходна яма за торта

В този вариант за съхранител може да се ползват няколко вътрешни гуми от трактор (фиг. 3)

Друг вариант е два варела с различен диаметър (фиг. 4) По-големия е пълен с вода, а другия е обърнат с дъното на горе в него.

В дъното на големия влиза тръба от ферментатора. Излизащия от тази тръба газ започва да надига по-малкия варел като изпълва обема му. Добре е да се предвиди някакъв ограничител или водач за да не се накланя горния варел когато се напълни с много газ.

Друг вариант за съхранение на получения газ е той да бъде вкарван чрез компресор в бутилки за високо налягане. Предимството на този начин е че така съхраненият газ може да се използва и за гориво на автомобил.

Изложените тук схеми не изчерпват вариантите за направа на установка за получаване на биогаз. В зависимост от материалните си възможности , изобретателност, налични материали , както и от нуждите си всеки сам може да си изгради ферментатор по свой модел.

Котлон на дървесна газ

Leave a comment

Когато кажа на някого, че си правя газови котлони и ме попита как, аз отговарям , че са от консерви и работят на дърва. Обикновено след това ме поглеждат сякаш се подигравам или шегувам. Всъщност конструкцията на котлона е такава, че горейки, дървата отделят газ. Ефекта се нарича пиролиза.

Предимство на този вид котлони (за разлика от обикновената печка например) е :

  • компактност – почти с размерите на туристическо газово котлонче (тоест удобно е да го замести)
  • икономия на дърва
  • достъпност на горивото – почти навсякъде (без високо по планините), където се ползва газов котлон има и дърва.

Много е важно дървата да са сухи и нарязани на дребно. Може да се ползват клонки или шишарки. Най – долните клони в иглолистни гори, които обикновено са изсъхнали, могат да се ползват в случай , че е валял дъжд или сняг и всичко е мокро (те поемат незначително количество влага).

Газовия котлон не е подходящ за затворени помещения, тъй като дървесния газ е отровен.

Подробна инструкция за правене.


Четири модела на газови котлончета:

Ръководство за правене:

A ето как усилва горенето ако се добави нагнетател на въздух: