Понтонна градина

За създаваневто на хубава градина е нужен стабилен водоизточник. За целта хората преграждат реки, дълбаят кладенци и прекарват километри водопроводи.

От известно време си мисля дали ще се получи обратното – да се прекара земя върху водата?

Идеята ми е следната: стабилна основа (например старо пале) на която се заковава  дъсчен борд висок около  20  см. Закрепват се шишета от бира и безалкохолни- това ще е понтона, който ще държи получената саксия да не потъва. Преди да се запълни с компост саксията , се поставят въжета или стари парцали навити като въжета- това ще е поливната система. По въженцата водата ще се качва по капилярен път към почвата и корените на насажденията.

Въжето и парцала ще трябва да се сменят периодично поради изгниване. Това е свързано с преместването на цялата почва от саксията. Ако трябва да се избегне този вариант е възможно да се ползват отново шишета вместо въже. Шишетата са с изрязано дъно и се поставят вертикално, обърнати надолу с тапите, подобно на саксии и потъват  във водата. По цялата височина се надупчват и запълват с почва. Водата пак ще се качва  по капилярен път, но през почвата. Заради отнетото място от  шишетата за понтон- те ще трябва да се наредят в два реда.

При този вариант на едно пале могат да се насадят например 6 домата. 2 по ширина и 3 по дължина. Палетата могат да бъдат и повече, навързани по дължина. Разположението им в този случай ще е добре да е север-юг за да не засенчва южния ред северния. Палетата ще е удобно да са в плитки места с около 50  см  , за да не се налага използването на лодки.

Това е още един вариант на понтонна градина , но в този случай се използват автомобилни гуми вместо палета.

Няколко гуми прикачени последователно се запълват с шишета – това е понтона.  За капилярно напояване се използват отново шишета или въже. Върху гумите  се постая по още една гума – това е саксията.

Ако се садят растения на които са им нужни подпори, те могат да се сложат предварително.

Има ли смисъл от цялото бъхтане?

Голямата водна площ е добър акумулатор на слънчева топлина. Нагрятата вода създава микроклимат, в който сезона за растенията се увеличава. По този начин те ще бъдат предпазени от късните пролетни и ранните есенни слани.

Първоначалния вложен труд ще е доста , но ще се върне бързо- отпада  поливането, плевенето е за много малка площ, а и нови семена няма да има от къде да дойдат. След насаждането на растенията , най-трудно ще бъде брането (стига да не се използва някой воден басеин популярен сред рибарите).

Hugelkultur

Hugelkultur е повдигната леха с дървени трупи в основата. В нея може да се отгледа градина без поливане и наторяване. Дървесните трупи поемат в пъти повече вода от живото дърво. През сухо време корените на зеленчуците има от къде да  поемат влага. Трупите в същото време отделят топлина чрез гниенето си, което позволява по-ранно  засаждане на зеленчуците.

Най -простия начин за изграждане на такава  леха е поставяне на трупи на земята и заравянето им с още почва.

По-сложен, но по -обогатен с полезни вещества е варианта с предварително изкопана траншея- дълбочина 15-20 см. На дънотосе поставят трупите. Покриват се с пресен тор. Следват пласт клони, листа , отново тор, компост и завършва с покритие от почва.

Така създадената леха се ползва в продължение на години без допълнително обслужване. Непрекъснато гниещите трупи, обогатяват допълнително почвата, прибавяйки и отнетите от насажденията вещества.

Варианти на изграждане.

_________________________________________________________________

Swales

Канавки с насип, предназначени за събиране и задържане на дъждовната вода. Целта е да се задържи водата за няколко часа или даже дни. Попивайки бавно в почвата, водата подържа подпочвената влажност, хранейки насадените в непосредствена близост дървета.

Канавките се издълбават хоризонтално на склона, поради което те почти никога не са прави и не следват формата на терена. Пръстта от канавката се сипва от долната страна на склона.

А-рамка – уреда за определяне на хоризонтала.