Бях си купил една печка “чудо”, с която като по чудо не се удуших (хората са казали, че евтиното излиза скъпо). След няколко опита да я запаля се отказах и изхвърлих от къщата, където ръждясва в продължение на 2 години.
Когато се амбицирах да си направя ракетна печка, отново си спомних за злощастното “чудо”. Поогледах го и видях , че би могло да е много добра база, като ще използвам така или иначе вложени вече средства. Махнах крачетата , изшкурих ръждата и боядисах с боя за печки (има една в спрейове).
На първата снимка се вижда старата печка обърната надолу с краката (в дясно). Те вече са махнати , но това което се вижда отгоре всъщност е бившето дъно. Тъй като печката е без заварки, за уплътнение използвах силикон за висока температура. С него уплътних капака и съединителната сгънка (на снимката откъм мен). Имаше още 2 отвора за смукане на въздух, които уплътних с клингерит, силикон и допълнителна ламаринка за притягане. Фиксирах ги с попнитове. Отворите се падат отпред на оригиналната печка, но при нен са изнесени отзад и не се виждат.
“Повдигача” го направих от оригиналното казанче – стеснено и увеличено на височина с парче от стара метална кофа. Стеснено с цел увеличаване на пространството между “похлупака” и “повдигача”. Увеличено на височина с цел повече отдаване на топлина към “котлона” на печката. Разтоянието, което оставих между върха на “повдигача” и “котлона” е 4-5 см. Ако растоянието се получи много голямо , топлия въздух хуквайки директно надолу ще облизва много малко “котлона” и ефективноста на печката като котлон ще се изгуби. Ако пък е по-малко може да се получи недобра тяга.
Кривия кюнец (в ляво) и правия (в дясно) са за най горещата част на “повдигача” – от горивната камера към котлона.
Вкарах кюнците в казанчето, изрязах излишното от правия кюнец и запълних пространството помежду им с кирпичена смес за печки (6 части пясък , 1 част глина).
Сместа нарочно я направих доста течна, за да уплътни добре между казанчето и кюнеца. След това я изпекох.
Тенекията от маслини е “зареждача” на печката. От тук пъхам горивото. Махнах и дъното.
Изрязаната част е за да се напасне с кривия кюнец на “повдигача”. Махнах дръжката за да не опира в тенекията. Запълних и дупчиците с попнитове.
Начало на комплектоването:
Замерване и центриране. Дъното на горивната камера също е от ламарина от бившето “чудо”. За врата ползвах розетка за комин.
След нанасяне на изолационния слой кирпич, всичко се връща на място. Нанизва се “похлупака”.
Част от горивната камера е завършена. Следва фиксиране на кюнците. За взимане на толкова сложен завой използвах въздуховод.
Запълване на пространството под въздуховода. Използвах всякакви парчета керемити, тухли, дори консервни кутии- за икономия на кирпич.
Монтиран е “зареждача”, вече боядисан. На мястото на капака поставих коминна розетка. Кюнците са “обградени” плътно с кирпич, за по-добро топлоотдаване.
Почти на финала съм..
Готово…Не ми стигна малко материал…
________________________________________________________________________
Забележки:
Ракетни печки се правят основно от стари варели. По възможност ги ползвайте и вие. Питайте за варели в масларни, където се сменя маслото на колите. Така ще ги вземете “чисто нови”. Не са скъпи и ще избегнете всякакво уплътняване със силикон. Силикона въпреки, че е за висока температура (той е до 350 /С, а печката развива доста по-високи), може да изгори и да се получи изтичане на отровни газове.
Обгорете или изтържете всяка боя преди да нанесете боя за печки. Оригиналните бои не издържат на температура и падат заедно с покрилата ги боя за печки. Това се случи с мойта тенекия за маслини и с розетките за комин – те също не са с термобоя.
Решетката , която се вижда в горивната камера е подвеждаща. Не я правете. Тя работеше само в моите фантазии. Оказа се много висока и не можах да запаля печката. Просто не искаше да дръпне. Когато я махнах нещата си дойдоха на място. Скара подобна на тези при стандартните печки върши чудесна работа – отделя дървата от дъното , за да има приток на въздух и събира пепелта под себе си.
Сместа – 6 части пясък, 1 част глина я взех от книгата на Янто Евънс за кирпичените къщи. Там има глава в която се споменава накратко за ракетната печка. В нея той споменава , че колкото повече е пясъка , толкова по-малко напуква от високата температура.
Въпреки причудливата си форма и странното разхождане на горещия въздух нагоре, после надолу и пак нагоре, ракетната печка изненадва с невероятната си тяга. Горенето е с фучене от където може би идва и името и. Изгарянето на дървесината е много пълно. Почти цялата топлина се отдава в помещението и акумулиращата маса.
Аз добавям един кюнец в розетката на “зареждача”. Напълвам го догоре с дърва и печката гори с “автоматично” вкарване на дърва няколко часа след като съм си легнал – те просто си падат на мястото на изгорялата дървесина.
Дървата трябва да са много сухи. Ако използвате сурови дърва печката просто няма да работи.
Цялостен дизайн 