Как си направих ракетна печка

Leave a comment

Бях си купил една печка “чудо”, с която като по чудо не се удуших (хората са казали, че евтиното излиза скъпо). След няколко опита да я запаля се отказах и изхвърлих от къщата, където  ръждясва в продължение на 2 години.

Когато се амбицирах да си  направя ракетна печка, отново си спомних за злощастното “чудо”. Поогледах го и видях , че би могло да е много добра база, като ще използвам така или иначе вложени вече средства. Махнах   крачетата , изшкурих ръждата и боядисах с боя за печки (има една в спрейове).

На първата снимка се вижда старата печка обърната надолу с краката (в дясно). Те вече са махнати , но това което се вижда отгоре всъщност е бившето дъно. Тъй като печката е без заварки, за уплътнение използвах силикон за висока температура. С него уплътних капака и съединителната сгънка (на снимката откъм мен). Имаше още 2 отвора за смукане на въздух, които уплътних с клингерит, силикон и допълнителна ламаринка за притягане. Фиксирах ги с попнитове. Отворите се падат отпред на оригиналната печка, но при нен са изнесени отзад и не се виждат.

“Повдигача” го направих от оригиналното казанче – стеснено и увеличено на височина с парче от стара метална кофа. Стеснено с цел увеличаване на пространството между  “похлупака” и “повдигача”. Увеличено на височина с цел повече отдаване на топлина към “котлона” на печката. Разтоянието, което оставих между върха на “повдигача” и “котлона” е 4-5 см. Ако растоянието се получи много голямо , топлия въздух хуквайки директно надолу ще облизва много малко “котлона” и ефективноста на печката като котлон ще се изгуби. Ако пък е по-малко може да се получи недобра тяга.

Кривия кюнец (в ляво) и правия  (в дясно) са за най горещата част на “повдигача” – от горивната камера към котлона.

Вкарах кюнците в казанчето, изрязах излишното от правия кюнец и запълних пространството помежду им с кирпичена смес за печки (6 части пясък , 1 част глина).

Сместа нарочно я направих доста течна, за да уплътни добре между казанчето и кюнеца. След това я изпекох.

Тенекията от маслини е “зареждача” на печката. От тук пъхам горивото. Махнах и дъното.

Изрязаната част е за да се напасне с кривия кюнец на “повдигача”. Махнах дръжката за да не опира в тенекията. Запълних и дупчиците с попнитове.

Начало на комплектоването:

Замерване и центриране. Дъното на горивната камера също е от ламарина от бившето “чудо”. За врата ползвах розетка за комин.

След нанасяне на изолационния слой кирпич, всичко се връща на място. Нанизва се “похлупака”.

Част от горивната камера е завършена. Следва фиксиране на кюнците. За взимане на толкова сложен завой използвах въздуховод.

Запълване на пространството под въздуховода. Използвах всякакви парчета керемити, тухли, дори консервни кутии- за икономия на кирпич.

Монтиран е “зареждача”, вече боядисан. На мястото на капака поставих коминна розетка. Кюнците са “обградени” плътно с кирпич, за по-добро топлоотдаване.

Почти на финала съм..

Готово…Не ми стигна малко материал…

________________________________________________________________________

Забележки:

Ракетни печки се правят основно от стари варели. По възможност ги ползвайте и вие. Питайте за варели в масларни, където се сменя маслото на колите. Така ще ги вземете “чисто нови”. Не са скъпи и ще избегнете всякакво уплътняване със силикон. Силикона въпреки, че е за висока температура (той е до  350 /С, а печката развива доста по-високи), може да изгори и да се получи изтичане на отровни газове.

Обгорете или изтържете всяка боя преди да нанесете боя за печки. Оригиналните бои не издържат на температура и падат заедно с покрилата ги боя за печки. Това се случи с мойта тенекия за маслини и с  розетките за комин – те също не са с термобоя.

Решетката , която се вижда в горивната камера е подвеждаща. Не я правете. Тя работеше само в моите фантазии. Оказа се много висока и не можах да запаля печката. Просто не искаше да дръпне. Когато я махнах нещата си дойдоха на място. Скара подобна на тези при стандартните печки върши чудесна работа – отделя дървата от дъното , за да има приток на въздух и събира пепелта под себе си.

Сместа – 6 части пясък, 1 част глина я взех от книгата на Янто Евънс за кирпичените къщи. Там има глава в която се споменава накратко за ракетната печка. В нея той споменава , че колкото повече е пясъка , толкова по-малко напуква от високата температура.

Въпреки причудливата си форма и странното разхождане на горещия въздух нагоре, после надолу и пак нагоре, ракетната печка изненадва с невероятната си тяга. Горенето е с фучене от където може би идва и името и. Изгарянето на дървесината е много пълно. Почти цялата топлина се отдава в помещението и акумулиращата маса.

Аз добавям един кюнец в розетката на “зареждача”. Напълвам го  догоре с дърва и печката гори с “автоматично” вкарване на дърва няколко часа след като съм си легнал –  те просто си падат на мястото на изгорялата дървесина.

Дървата трябва да са много сухи. Ако  използвате сурови дърва печката просто няма да работи.

Ракетна печка с акумулираща маса

Leave a comment

Това е ракетна печка на която е сложено покритие за обръщане на топлината надолу. Обикновенно за “покривало” се ползва варел. Идеята е варела да отдава максимално количество от получаваната топлина, която горивото генерира. Допълнително топлия въздух минава през кирпичена пейка или легло, като там също отдава своята топлина. Чак тогава поохладнялия дим напуска къщата. Така в  къщата остава около 90 % от първоначалната топлина.

Нагретия кирпич след това бавно изстива , като продължава да нагрява стаята още 12 до 48 часа. По този начин не е нужно да се става цяла нощ и да се поддържа огъня. Това, както и пълното и ефективно изгаряне на горивото,  прави тези печки много икономични.

Фурна от кирпич

Leave a comment

Едно от честите приложения на кирпича (коб) е в изграждането на мънички фурни. Тук в кирпича не се добавя слама защото ще изгори. Или пък се добавя във втори външен пласт.

Технологията е следната: изгражда се масивен постамент. Следва основата на фурната – обикновено от тухли. Върху тухлите се прави полусфера от мокър пясък (това ще е вътрешното пространство на фурната). С вестници се завива пясъка за да не се разпада. Около вестниците се изгражда с кирпич самата фурна. Изрязва се вратата. Когато кирпича изсъхне, пясъка отвътре се измита.

Обикновено тези фурни имат само по един отвор, който се използва за вкарването на дърва и за комин едновременно. След като фурната се напече достатъчно се избутва жарта настрани (или се изкарва) и се поставя подноса с хляба. Поставя се вратата на отвора за запазване на топлината във  фурната.

Older Entries