Понтонна градина

За създаваневто на хубава градина е нужен стабилен водоизточник. За целта хората преграждат реки, дълбаят кладенци и прекарват километри водопроводи.

От известно време си мисля дали ще се получи обратното – да се прекара земя върху водата?

Идеята ми е следната: стабилна основа (например старо пале) на която се заковава  дъсчен борд висок около  20  см. Закрепват се шишета от бира и безалкохолни- това ще е понтона, който ще държи получената саксия да не потъва. Преди да се запълни с компост саксията , се поставят въжета или стари парцали навити като въжета- това ще е поливната система. По въженцата водата ще се качва по капилярен път към почвата и корените на насажденията.

Въжето и парцала ще трябва да се сменят периодично поради изгниване. Това е свързано с преместването на цялата почва от саксията. Ако трябва да се избегне този вариант е възможно да се ползват отново шишета вместо въже. Шишетата са с изрязано дъно и се поставят вертикално, обърнати надолу с тапите, подобно на саксии и потъват  във водата. По цялата височина се надупчват и запълват с почва. Водата пак ще се качва  по капилярен път, но през почвата. Заради отнетото място от  шишетата за понтон- те ще трябва да се наредят в два реда.

При този вариант на едно пале могат да се насадят например 6 домата. 2 по ширина и 3 по дължина. Палетата могат да бъдат и повече, навързани по дължина. Разположението им в този случай ще е добре да е север-юг за да не засенчва южния ред северния. Палетата ще е удобно да са в плитки места с около 50  см  , за да не се налага използването на лодки.

Това е още един вариант на понтонна градина , но в този случай се използват автомобилни гуми вместо палета.

Няколко гуми прикачени последователно се запълват с шишета – това е понтона.  За капилярно напояване се използват отново шишета или въже. Върху гумите  се постая по още една гума – това е саксията.

Ако се садят растения на които са им нужни подпори, те могат да се сложат предварително.

Има ли смисъл от цялото бъхтане?

Голямата водна площ е добър акумулатор на слънчева топлина. Нагрятата вода създава микроклимат, в който сезона за растенията се увеличава. По този начин те ще бъдат предпазени от късните пролетни и ранните есенни слани.

Първоначалния вложен труд ще е доста , но ще се върне бързо- отпада  поливането, плевенето е за много малка площ, а и нови семена няма да има от къде да дойдат. След насаждането на растенията , най-трудно ще бъде брането (стига да не се използва някой воден басеин популярен сред рибарите).

Домати на покрива

Предложението, което дадох за покривна градина, идва и от личен опит. Оборудван със самополивни контейнери покрива е добро място за отглеждане на зеленчуци. Наистина, изпробвал съм само домати и то “чери” (водят се за най-непрентециозни). Ползвах 2 кофи от боя, 30-тина литрови. Когато се вкарат една в друга, се получава около 6 литра пространство между тях. Това пространство ползвах за резервоара за водата. Капилярната връзка между двете кофи направих с кофичка от кисело мляко. Кофичката стига до дъното на резервоара и по този начин качва цялата вода в почвата и съответно в корените на доматите. Получи се нещо подобно на това.

В края на юли реших да изпробвам самополивните контейнери. Нямах големи очаквания за домати, но така или иначе имах късен разсад. Реших, че на покрива е добре, тъй като в къщи няма място , а достъп до горе имам.

3.8.2010. Няколко дни след разсаждането. 3 домата и 2 тикви. От тиквите нищо не се получи. Само попречиха на 3-то коренче домат да порасне. На преден план се вижда чашка, през която сипвам вода. Трябваше да сложа повече почва в саксията, но толкоз имах в момента.

8.8.2010. Нещата тръгват обещаващо.

22.8.2010. Доматите са надигнали глави. Имат цветчета. И тиквата се опитва да припълзява.

6.9.2010. Добра височина и силен цъвтеж. Тиквата е ушмулена от вятъра.

14.9.2010. Обилен цъвтеж и доста зелени доматчета. Тиквата е още по-ушмулена.

24.9.2010. Вече съм обрал някое и друго доматче. Има бегъл спомен от тиквата.

…и близък кадър на доматчетата.

За октомври нямам снимки. Качвах се само да обера набързо каквото има. Към края на октомври застудя много и сутрин имаше слани. Без да се качвам на покрива, отписах растенията и плодовете. Все пак в началото на ноември времето беше топло и аз се качих да видя какво е положението. Изненадата ми беше голяма. Растенията и плодовете не изглеждаха докоснати от слана. Имаше много узрели плодове. Мойта теория е , че блока създава микроклимат – нагрява се в жегите и после отдава топлината продължително време. Нещо като открит парник. Другия вариант , който ми казаха е , че черито е много устийчив сорт. Възможно е да е това , защото тиквата не изглежда, като да е много свежа.

7.11.2010.

7.11.2010.

13.11.2010. Това беше последния ден на мойта “покривна градина”. Обрах всичко и нарязах храстите на ситно да компостират в саксията.

Ето го и целия урожай 🙂

Earthship

Earthship на архитекта Майкъл Рейнолдс е перфектно съчетание на  строителство, рециклиране, градинарство и енергийна независимост.

За изграждане на стените се използват автомобилни гуми, кутийки от безалкохолни напитки, пластмасови бутилки от минерална вода, а също така и стъклени. Всичко това се споява с кирпич. Къщите са заровени в земята. Прозорците са разположени на южната страна, поставени под наклон. Прозорците служат и за оранжерия тъй като от вътршната страна на къщата има пространство за растения. Водата стичаща се от покрива се улавя в контейнери и се употребява в домакинството. Водата ползвана за душ се отвежда към градинката. Слънчеви панели осигуряват нужното електричество.

От колибка.ком може да си свалите филма.