Понтонна градина

За създаваневто на хубава градина е нужен стабилен водоизточник. За целта хората преграждат реки, дълбаят кладенци и прекарват километри водопроводи.

От известно време си мисля дали ще се получи обратното – да се прекара земя върху водата?

Идеята ми е следната: стабилна основа (например старо пале) на която се заковава  дъсчен борд висок около  20  см. Закрепват се шишета от бира и безалкохолни- това ще е понтона, който ще държи получената саксия да не потъва. Преди да се запълни с компост саксията , се поставят въжета или стари парцали навити като въжета- това ще е поливната система. По въженцата водата ще се качва по капилярен път към почвата и корените на насажденията.

Въжето и парцала ще трябва да се сменят периодично поради изгниване. Това е свързано с преместването на цялата почва от саксията. Ако трябва да се избегне този вариант е възможно да се ползват отново шишета вместо въже. Шишетата са с изрязано дъно и се поставят вертикално, обърнати надолу с тапите, подобно на саксии и потъват  във водата. По цялата височина се надупчват и запълват с почва. Водата пак ще се качва  по капилярен път, но през почвата. Заради отнетото място от  шишетата за понтон- те ще трябва да се наредят в два реда.

При този вариант на едно пале могат да се насадят например 6 домата. 2 по ширина и 3 по дължина. Палетата могат да бъдат и повече, навързани по дължина. Разположението им в този случай ще е добре да е север-юг за да не засенчва южния ред северния. Палетата ще е удобно да са в плитки места с около 50  см  , за да не се налага използването на лодки.

Това е още един вариант на понтонна градина , но в този случай се използват автомобилни гуми вместо палета.

Няколко гуми прикачени последователно се запълват с шишета – това е понтона.  За капилярно напояване се използват отново шишета или въже. Върху гумите  се постая по още една гума – това е саксията.

Ако се садят растения на които са им нужни подпори, те могат да се сложат предварително.

Има ли смисъл от цялото бъхтане?

Голямата водна площ е добър акумулатор на слънчева топлина. Нагрятата вода създава микроклимат, в който сезона за растенията се увеличава. По този начин те ще бъдат предпазени от късните пролетни и ранните есенни слани.

Първоначалния вложен труд ще е доста , но ще се върне бързо- отпада  поливането, плевенето е за много малка площ, а и нови семена няма да има от къде да дойдат. След насаждането на растенията , най-трудно ще бъде брането (стига да не се използва някой воден басеин популярен сред рибарите).

Покривно пчеларство

Защо не? Също като градинарството на покрив и пчеларството на покрив се практикува отдавна по света. В Париж пчели се гледат върху операта:

В  Ню Йорк също има пчелни семейства:

Спомагат за опрашването на парковите дървета и цветята. Докато в природата пчелите събират мед сезонно – в някои случаи пика е за 2-3 седмици, то в градовете сезона се увеличава до няколко месеца. В градовете е пълно със саксии , които непрекъснато се поливат и цъфтят през целия топъл сезон. В градските паркове и алеите също е пълно с поливни цветя.

Ето един ню йоркски пчелар:

Покривна градина

Покривите на блоковете са най-пренебрегваното и неоползотворено място. И в същото време са най-спокойното и близко до нас място (по-скоро над нас).

Възможност за отглеждане на зеленчуци ни дават самополивните контейнери. Те могат да са от стари кофи:

Могат да бъдат и от разрязани употребявани бидони:

Може да се ползват касетки:

Може с повдигнати лехи:

Или просто да се импровизира:

Възможно е да се превърне в “хранителна джунгла”:

Или в цветна градина: