Домашна биогазова система

Няколко примера за малки домашни ферментатора за биогаз.

Ферментатор с подвижен газосъхранител:

Ферментатор с автомобилна гума като газосъхранител:

Уголемена система от няколко присъединени варела:

Инструкции за моделите.

______________________________________________________________

Модели в серийно производство:

_____________________________________________________________

Мини система:

Как си направих ракетна печка

Бях си купил една печка “чудо”, с която като по чудо не се удуших (хората са казали, че евтиното излиза скъпо). След няколко опита да я запаля се отказах и изхвърлих от къщата, където  ръждясва в продължение на 2 години.

Когато се амбицирах да си  направя ракетна печка, отново си спомних за злощастното “чудо”. Поогледах го и видях , че би могло да е много добра база, като ще използвам така или иначе вложени вече средства. Махнах   крачетата , изшкурих ръждата и боядисах с боя за печки (има една в спрейове).

На първата снимка се вижда старата печка обърната надолу с краката (в дясно). Те вече са махнати , но това което се вижда отгоре всъщност е бившето дъно. Тъй като печката е без заварки, за уплътнение използвах силикон за висока температура. С него уплътних капака и съединителната сгънка (на снимката откъм мен). Имаше още 2 отвора за смукане на въздух, които уплътних с клингерит, силикон и допълнителна ламаринка за притягане. Фиксирах ги с попнитове. Отворите се падат отпред на оригиналната печка, но при нен са изнесени отзад и не се виждат.

“Повдигача” го направих от оригиналното казанче – стеснено и увеличено на височина с парче от стара метална кофа. Стеснено с цел увеличаване на пространството между  “похлупака” и “повдигача”. Увеличено на височина с цел повече отдаване на топлина към “котлона” на печката. Разтоянието, което оставих между върха на “повдигача” и “котлона” е 4-5 см. Ако растоянието се получи много голямо , топлия въздух хуквайки директно надолу ще облизва много малко “котлона” и ефективноста на печката като котлон ще се изгуби. Ако пък е по-малко може да се получи недобра тяга.

Кривия кюнец (в ляво) и правия  (в дясно) са за най горещата част на “повдигача” – от горивната камера към котлона.

Вкарах кюнците в казанчето, изрязах излишното от правия кюнец и запълних пространството помежду им с кирпичена смес за печки (6 части пясък , 1 част глина).

Сместа нарочно я направих доста течна, за да уплътни добре между казанчето и кюнеца. След това я изпекох.

Тенекията от маслини е “зареждача” на печката. От тук пъхам горивото. Махнах и дъното.

Изрязаната част е за да се напасне с кривия кюнец на “повдигача”. Махнах дръжката за да не опира в тенекията. Запълних и дупчиците с попнитове.

Начало на комплектоването:

Замерване и центриране. Дъното на горивната камера също е от ламарина от бившето “чудо”. За врата ползвах розетка за комин.

След нанасяне на изолационния слой кирпич, всичко се връща на място. Нанизва се “похлупака”.

Част от горивната камера е завършена. Следва фиксиране на кюнците. За взимане на толкова сложен завой използвах въздуховод.

Запълване на пространството под въздуховода. Използвах всякакви парчета керемити, тухли, дори консервни кутии- за икономия на кирпич.

Монтиран е “зареждача”, вече боядисан. На мястото на капака поставих коминна розетка. Кюнците са “обградени” плътно с кирпич, за по-добро топлоотдаване.

Почти на финала съм..

Готово…Не ми стигна малко материал…

________________________________________________________________________

Забележки:

Ракетни печки се правят основно от стари варели. По възможност ги ползвайте и вие. Питайте за варели в масларни, където се сменя маслото на колите. Така ще ги вземете “чисто нови”. Не са скъпи и ще избегнете всякакво уплътняване със силикон. Силикона въпреки, че е за висока температура (той е до  350 /С, а печката развива доста по-високи), може да изгори и да се получи изтичане на отровни газове.

Обгорете или изтържете всяка боя преди да нанесете боя за печки. Оригиналните бои не издържат на температура и падат заедно с покрилата ги боя за печки. Това се случи с мойта тенекия за маслини и с  розетките за комин – те също не са с термобоя.

Решетката , която се вижда в горивната камера е подвеждаща. Не я правете. Тя работеше само в моите фантазии. Оказа се много висока и не можах да запаля печката. Просто не искаше да дръпне. Когато я махнах нещата си дойдоха на място. Скара подобна на тези при стандартните печки върши чудесна работа – отделя дървата от дъното , за да има приток на въздух и събира пепелта под себе си.

Сместа – 6 части пясък, 1 част глина я взех от книгата на Янто Евънс за кирпичените къщи. Там има глава в която се споменава накратко за ракетната печка. В нея той споменава , че колкото повече е пясъка , толкова по-малко напуква от високата температура.

Въпреки причудливата си форма и странното разхождане на горещия въздух нагоре, после надолу и пак нагоре, ракетната печка изненадва с невероятната си тяга. Горенето е с фучене от където може би идва и името и. Изгарянето на дървесината е много пълно. Почти цялата топлина се отдава в помещението и акумулиращата маса.

Аз добавям един кюнец в розетката на “зареждача”. Напълвам го  догоре с дърва и печката гори с “автоматично” вкарване на дърва няколко часа след като съм си легнал –  те просто си падат на мястото на изгорялата дървесина.

Дървата трябва да са много сухи. Ако  използвате сурови дърва печката просто няма да работи.

Биогаз

Биогаз се добива преди всичко от селскостопански и битови органични отпадъци – от обработването на нивите и парковете (слама, царевични и картофени стебла и др.), също и от животинския тор.
Тези природни отпадъчни продукти се събират в инсталации за преработване без достъп на въздух и се преработват във висококачествен Биогаз.
Крайния продукт от тези инсталации е градински тор и биогаз.
Слънчевата енергия, която постоянно поникващите зелени растения акумулират, се превръща в едно екологично чисто гориво, чието качество отговаря на това на природният газ. При това емисиите от въглероден двуокис (CO₂), които се получават при изгаряне на биогаз отново се поглъщат от растящите зелени растения чрез процеса фотосинтеза. Чрез този биологичен цикъл може да се понижат емисиите от CO₂ до към 95 %.
Биогазът не е точно природен газ. Плътността се колебае според произхода и технологията. Той съдържа: 55-70 % метан(СН₄), 28-43% CО₂, а също също така и в малки количества азот , сероводород и др.

В 1 кг. органична маса се съдържа средно 0,18 кг. метан, 0,32 кг. CO₂, 0,2 кг. вода и 0,3 кг. неразложими остатъци .

Разложението на органичните отпадъци се дължи на определен тип бактерии, като съществено влияние върху развитието им оказва обкръжаващата среда. Количеството на получаваният газ силно зависи от температурата, колкото по-топло толкова по-бързо ферментира сместа. Изисква се също така да се поддържа висока влажност на сместа (90-94% вода).Не трябва да има вещества, които да пречат на бактериите (химикали, антибиотици). Поради нехомогенноста на сместа бактериите действат различно в различните пластове поради което сместа трябва да се разбърква по няколко пъти на ден. Това може да стане с различни механични, хидравлични и пневматични системи.

Съоръжения за получаване на биогаз

Това могат да бъдат пригодени цистерни или бидони както и изкопани в земята и иззидани ферментатори.

На фиг.1 е показана схема на установка за биогаз с подвижен съхранител за газта

1 – Резервоар за зареждане

2 – Цистерна за органични отпадъци

3 – Подвижен съхранител

4 – Изходен клапан за газ

5 – Ниво на сместа

6 – Изходна яма за торта

7 – Водач за подвижния съхранител

През резервоара 1 се сипва сместа от органични отпадъци, която през тръба навлиза в цистерната 2. Започва безкислородната ферментация и образуването на биогаз. Съхранителя 3 започва да се пълни и постепенно започва да се издига над нивото на земята. Не е нужно съхранителя да се уплътнява към стените на цистерната. Той събира колкото му е обема, а останалия газ отлита в атмосферата. С клапана 4 се пуска газ към захранвания консуматор (ДВГ, котлон, печка и др.). От ямата 7 събрания тор е готов за обогатяване на градината.

Показаната на фиг. 2 схема е опростен вариант на предната. Тя няма съхранител за газ и е почти цялата вградена в земята.

1 – Резервоар за зареждане

2 – Цистерна за органични отпадъци

3 – Изходен клапан за газ

4 – Изходна яма за торта

В този вариант за съхранител може да се ползват няколко вътрешни гуми от трактор (фиг. 3)

Друг вариант е два варела с различен диаметър (фиг. 4) По-големия е пълен с вода, а другия е обърнат с дъното на горе в него.

В дъното на големия влиза тръба от ферментатора. Излизащия от тази тръба газ започва да надига по-малкия варел като изпълва обема му. Добре е да се предвиди някакъв ограничител или водач за да не се накланя горния варел когато се напълни с много газ.

Друг вариант за съхранение на получения газ е той да бъде вкарван чрез компресор в бутилки за високо налягане. Предимството на този начин е че така съхраненият газ може да се използва и за гориво на автомобил.

Изложените тук схеми не изчерпват вариантите за направа на установка за получаване на биогаз. В зависимост от материалните си възможности , изобретателност, налични материали , както и от нуждите си всеки сам може да си изгради ферментатор по свой модел.